Преместване на изложба
Наскоро пренасяхме с колегите една изложба. Още в началото ми беше странно защо толкова се впрягат всички от персонала на галерията. Бяха разни музейни експонати, хубаво, красиви и важни неща, едно истинско и красиво изкуство… Но чак пък толкова да се впрягат от персонала, чудех се аз. Постоянно говореха на всички хамали да внимават. Внимавай с това, внимавай с онова, по-полека, не бързайте, да не изпуснете нещо, внимавайте къде стъпвате и т.н. Имаше една едричка женица около петдесетте, с руса коса и много, ама твърде много мадальони, гривни и какви ли не украшения по себе си, която направо ни лазеше по нервите. Тя сякаш не говореше на хамали с години опит зад гърба си, на опитни хамали, от най-утвърдената и голяма фирма за хамалски услуги в България, каквото предполагам, че нашата е. Тя тази жена, все едно говореше на деца от втори клас, а тя беше учителката. То и във втори клас ми говореха като на по-зрял човек, отколкото тя говореше на всички ни. Пък разбирам да бяхме нещо изпуснали, нещо ударили в стената дори, а ние си вършехме хамалската работа повече от внимателно и повече от добре. Брей, викам си, тея ще ни разбият нервната система. То сме хамали, ама това не значи, че не ценим изкуството, бе, хора, мислех си още малко да им кажа. Разковничето на цялата ситуация ми стана ясно по едно време.
Онази русата едричката, с многото гривни, по едно време вика: “и със това внимавайте, струва само 4 милиона”. Е, това не трябваше да го казва. Понеже от тоя момент и вече на всеки експонат ми трепереха краката, пък вервайте ми, носил съм по 100 кила саксии, ма това беше друг трепет. И като взеха другите пример от нея и почнаха да обясняват на хамалите кое 0 колко струва, т.е. на колко се оценява… щото на дали повечето от нещата някой е ги купи за толкоз стотици хиляди или толкова милиони. Напомни ми това на една реплика на учителя ни по История в училище, която той каза по повод тракийското златно съкровище. Впрочем, да уточня, че то повечето е сребърно, хайде няма да лъжа, че сме го и него пренасяли, не сме. Ама ходихме до Враца с едни приятели, та съм го разгледал най-подробно. Но да се върна към учителя ни по История. Той вика, че това съкровище струва повече от целия външен дълг на България, та и на още няколко страни. Хубаво, де, ама кой ще седне да ни плати толкова много, че да го продадем това съкровище и да нямаме външен дълг? То така предполагам и с картините и скулпторите, които хамалите пренасяхме. Ама все пак си беше стрес, да знаете. Като разбрах колко пари носим в ръцете си, образно казано и вече нищо не беше същото. Както си работихме изведнъж все едно носехме бомби, които малко да наклонехме на една страна и щяха да гръмнат.
Изведнъж добре, ама много добре ги разбрах хората, що бяха толкова притеснени. Сетих се и защо толкова разпитвали подробности за фирмата за хамалски услуги по телефона, защо цената за поръчката не им сякаш било толкова проблем, колкото голяма и сериозна фирма да наемат.
хубавото е, че в крайна сметка всичко приключи добре.